Иван биеше Мария.
Мария беше бита от Иван.
Мария беше бита.
Мария беше малтретирана.
Мария е малтретирана жена.
Така Иван неусетно напуска разговора!
Обикновено имаме склонността да обвиняваме човекът, на когото е причинена болката, вместо този, който я е причинил. Казваме неща, като: Защо тези жени живеят с такива мъже? Защо продължават да се връщат? С какво ги привличат? Какво е очаквала? Какво е мислила и чувствала? и т.н.
Това е обвиняване на жертвата. Задавайки единствено въпроси за Мария, това няма да ни доведе до предотвратяване на насилието. Трябва да задаваме съвсем различни въпроси. Трябва да се опитаме „да включим и Иван в разговора“…
ТЕОРЕТИЧНО РАЗБИРАНЕ
Програмата за извършители на домашно насилие се основава на следните убеждания:
- Насилието над жени, деца и мъже е недопустимо и извършителите на домашно насилие единствено носят отговорност заупражненото от тях насилие.
- На първо място трябва да бъде безопасността на жертвите,след това извършителят на домашно насилие трябва да бъде ограничен и да бъде принуден да носи отговорност за поведението си, а след това и принуден да промени поведението си.
- Ние вярваме, че хората могат да се променят.
Домашното насилие е нарушение на човешките права. Жертва на домашно насилие може да стане всеки, но предимно това са жени и деца, а също и възрастни хора, които са тормозени и малтретирани от своите пораснали деца, внуци, племенници… Мъжете също могат да станат жертви на домашно насилие.
Домашното насилие е полово обусловено – това означава, че жените в по-голяма степен са засегнати и че в рамките на взаимоотношенията между двата пола, най-често пострадалите са жени. Домашното насилие не е въпрос на класа, раса или социо-икономически статус. То е проблем на половите различия. Проучване на Агенцията на ЕС за основните права (FRA 2014), показва, че всяка трета жена в ЕС е преживяла физическо и/или сексуално насилие
Насилието над жени от страна на техните интимни партньори мъже е най-често срещаната форма на домашно насилие, затова тази Програма за работа с извършители се фокусира върху този проблем. Той е имплементиран във всички елементи на Програмата – принципи, цели, обхват, дизайн и съдържание на сесиите, практически инструменти и др. Част от тези компоненти могат да бъдат използвани при интервенции с друг тип извършители на насилие (например пълнолетни извършители на насилие върху своите родители и други членове на семейството), но като цялостна концепция и подход тази Програма е фокусирана върху работа с пълнолетни мъже, извършители на насилие срещу техните партньорки жени.
Повечето мъже не упражняват никога насилие по отношение на жените. Но начинът, по който се възпитават момчетата в обществото ги кара да мислят, че агресивността и насилието са допустими форми на изява; че мъжествеността означава власт и по всякакъв начин са насърчавани да властват над тези, които не са толкова силни. От друга страна, момичетата се възпитават да изпълняват социални роли, предимно свързани с организиране на домакинството и обгрижването за семейството, с раждането и отглеждането на деца; да бъдат търпеливи, нежни и грижовни. Децата се учат на това, какво означава да бъдеш „мъж“ и „жена“ от културата, в която те живеят; те адаптират поведението си, за да се впишат в нормите, свързани с пола и очакванията на тяхната култура.
Домашното насилие може да бъде разбирано като злоупотреба със сила и упражняване на власт и контрол. Домашното насилие не е изолирано, индивидуално събитие, а е по-скоро модел на повтарящо се поведение. Нападките се извършват срещу една и съща жертва, от един и същ насилник, в различни форми – физически, сексуални, психологически и икономически. И ако физическите нападения не се случват всеки ден, то другите форми на насилие може да стават ежедневно. Употребата на тези други тактики е ефективна, защото един епизод на насилие се гради върху минали епизоди и подготвя почвата за бъдещи такива. Всичките тактики на насилническия модел действат заедно и оказват дълбок ефект върху жертвата.
Насилниците не могат да бъдат различени от пръв поглед.В контекста на интимните отношения, може на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, но то всъщност е целенасочено действие. Насилниците може да са много спокойни и учтиви с полицаи, шефове, съседи, колеги и приятели, но не използват тези си умения при общуването с интимните си партньорки, защото не искат.
Мъжете не са насилници по природа. Агресивността е поведение, което се заучава и може да бъде променено. Домашното насилие е заучено и социално приемливо поведение, научава се чрез наблюдения, опит и прилагане. То е част от нашата култура, нашите семейства, училища и социални групи. Домашното насилие не се причинява от болест, гени, злоупотреба с вещества, стрес, поведението на жертвата или проблеми във връзката. Насилниците трябва да осъзнаят, че с това си поведение причиняват страдание на най-близките си хора, а също вредят и на себе си.
Ограничаването и преследването на извършителите на домашно насилие от Закона може да предпази жертвите от други актове на насилие, да намали опасността за децата, да попречи на насилниците да извършват други актове на насилие и да наложи обществена нетърпимост към домашното насилие. Ако насилниците не бъдат ограничавани и преследвани от Закона, те никога няма да прекратят насилническото си поведение.
За да се реши ефективно проблемът с домашното насилие, програмите за извършители на домашно насилие трябва да се превърнат в неразделна част от системата за интервенция и да участват активно в обединенията и мрежите от институции и организации срещу домашното насилие. Особено важно е да се поддържа тясно сътрудничество между Програмата за извършители и Услугата за подкрепа на пострадали, за да се гарантира сигурността на пострадалите от домашно насилие и да се постигне интегриран подход към домашното насилие.
Изхождайки от идеята за по-качествено обслужване и обгрижване на жертвите на домашно насилие, се стига до извода, че за да се премахне един проблем, трябва да се започне от неговото зараждане. Ако полагаме грижа за жертвата, то със сигурност не можем напълно да я „откъснем“ от контекста на нейните отношения с насилника. За по-добрата защита на жертвите на домашно насилие и превенция на явлението в местната общност, през 2014 г. „Асоциация НАЯ“ разработи Програмата за работа с извършители на домашно насилие. Чрез нея ще имаме за цел да дадем отговор на някои основни въпроси, които всеки извършител на домашно насилие трябва да си зададе. Като например: Какво е насилие и злоупотреба? Защо извършва насилие? Да разбера, че контролира собственото си поведение и може да избере да не бъде насилник. Да поеме отговорност за своето поведение, без да обвинява другите или да омаловажава случилото се. Да разбере за въздействието на насилието и злоупотребата върху близките му хора – неговия партньор, деца, неговите родители и т.н.. Да се научи да забелязва, когато стане агресивен и как да спре това? Да се научи по различен начин да се справя с трудностите в своята връзка – без насилие. Да се научи да се справя с гнева без да използва насилие и злоупотреба.
През 2024 година Програмата беше актуализирана, за да се приведе в съответствие с Европейските стандарти за Програми за извършители, разработени от Европейската мрежа за работа с извършители на домашно насилие (WWP-EN).
ЦЕЛ
Програмата за работа с извършители на домашно насилие има за цел, преди всичко, да гарантира в по-голяма степен безопасността на жертвите на домашно насилие. Дава се приоритет на жертвите на всеки етап от реализацията на Програмата.
Програмата, освен това, има за цел и промяна на поведението на извършителите, основно мъже, които използват насилие и тормоз спрямо своите партньори, деца и други.
Програмата за работа с извършители на домашно насилие цели, не на последно място и предотвратяване на последващи насилствени деяния.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Програмата за извършители на домашно насилие е с продължителност 29 сесии, като след приключването им, доброволно, клиентът може да заяви нейното удължаване. Сесиите са разпределени съответно:
- Въвеждаща фаза – 3 сесии
- Фаза на интензивна работа – 22 сесии
- Заключителна фаза – 2 сесии
- Фаза на проследяване – 2 сесии
27 сесии във фазите на въвеждане, интензивна работа и приключване се провеждат по график всяка седмица, със средна продължителност 7 месеца. Двете сесии във фазата на проследяване се провеждат след приключване на Програмата в рамките на следващите 12 месеца (по една среща на всеки 6 месеца).
ПРИНЦИПИ НА РАБОТА
- Програмата за работа с извършители на домашно насилие се основава на вярата, че хората могат да се променят.
- Извършителите на домашно насилие са отговорни за извършваното от тях насилие и е необходимо да поемат отговорност за своето поведение и последствията от него. Въпреки това, консултантите трябва да се отнасят към извършителите на домашно насилие с уважение и зачитайки човешкото им достойнство.
- Изграждане на взаимоотношения между екипът от специалисти от Програмата за работа с извършители на домашно насилие и клиентите на Програмата на принципа на зачитане на етичните правила и норми на поведение, подчинени на политики на антидискриминация по следните белези – пол, възраст, етнос, език, култура, вероизповедание, образование и други.
- Едно от основните предположения, които са залегнати в тази Програма е това, че използването на насилие е въпрос на избор. Следователно работата с извършители на домашно насилие има за цел да им помогне да осъзнаят, че те избират да използват насилие. С клиента – извършител на домашно насилие ще се предизвикват разговори, свързани с отричане, изтъкване на оправдания, извинения или отправяне на обвинения към други и ще се разкриват противоречията в тях. Подробното концентриране върху жестокото поведение, с възстановяване на конкретните действия, мисли и чувства на извършителите ще им помогне да осъзнаят своята активна роля при използването на насилие.
- Децата, живеещи в условията на връзка, изпълнена с насилие, винаги са (пряко или непряко) засегнати от домашното насилие – „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие“ чл. 2 ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие. Поради това, бъдещето на тези деца е приоритет на Програмата, както в директната работа с извършителите, така и на ниво интеграция в една по-широкообхватна система за интервенция и сътрудничество с други институции и организации. Ефектът на домашното насилие върху децата и поведението на извършителите към тях е част от съдържанието на Програмата за извършители на домашно насилие.
- По време на изпълнение на Програмата не трябва да се създават условия и предпоставки жертвите на домашно насилие да пострадат. В определени случаи (например насилие в следствие злоупотреба с алкохол, личностни разстройства) екипът на Програмата ще насочва извършителите към подходящи сециалисти, които могат да им помогнат.
- Докато на жертвата на домашно насилие трябва да бъде осигурена конфиденциалност поради причини, свързани с безопасността й, то на насилникът не е нужно да се гарантира пълна конфиденциалност. Информация, получена от насилника, която може да спомогне за безопасността на жертвата, трябва да бъде споделена с нея, както и с други подходящи (полиция, социални служби, и т.н.).
- За да се увеличи сигурността на пострадалите от домашно насилие, жертвите ще бъдат информирани за целите и съдържанието на Програмата, за нейните ограничения (например липса на гаранции за неизползването на насилие), за това как извършителят може да използва своето участие в Програмата, за да манипулира или да продължи да контролира жертвата и за възможностите на самите жертви да получат подкрепа и планиране на своята безопасност. Информацията, предоставена от жертвата на домашно насилие, ще се включи в оценката на риска и в оценката на самия извършител. Пострадалите от домашно насилие ще бъдат предупреждавани, ако извършителят отпадне от Програмата или ако екипът на Програмата установи риск за жертвите. Трябва да е ясно, че контактът с жертвите е напълно доброволен и от него не зависи нито участието на извършитялят в Програмата, нито неговия напредък по тази Програма. Нуждите на пострадалите трябва да бъдат уважавани и ще се правят усилия за намаляване до минимум на всички възможни рискове, свързани с контакта с тях.
- Ще се извършва систематична оценка на риска. Оценката на риска ще се извършва и документира както в началната фаза на Програмата, така и когато поведението на извършителя на домашно насилие или ситуацията говори за възможна промяна на риска. При оценката на риска ще се посочват колкото се може повече източници на информация, особено от гледна точка на пострадалите, а както и от полицейски досиета и информация от всички останали институции и организации, полагащи грижи за извършителя или за неговото семейство. Трябва да се има предвид, че има ограничения в точността на оценката на риска.